1/4 от жилищата у нас се оказаха санирани
За 10 години домовете с канализация са се нараснали едвам с 2 %
Независимо от бавните темпове и незадоволителното финансиране, с които вървят другите стратегии за саниране в България, към септември 2021 година 24,2%, или една четвърт от жилищата, се оказват с цялостна топлоизолация, а още 7,7% - с частична. Това демонстрират данни от преброяването, които Национален статистически институт оповести в четвъртък.
Става дума за 1,03 млн. жилища, които са с цялостна топлоизолация,
без значение дали за цялата постройка, или единствено за съответното жилище. Тези с частична, т.е. единствено на една или две от външните стени, са 326 711.
38,9% от българските домове пък имат енергоспестяваща дограма на всичките си прозорци. Това са 1,6 млн. жилища, а други половин милион имат нова дограма единствено на част от прозорците.
Всички досегашни, а и бъдещи стратегии, които финансират безплатно или с известно доплащане саниране на жилища в България, имат напълно дребен принос към този висок дял.
По националната стратегия, която бе финансирана с 1,9 милиарда лева от държавния бюджет, са санирани към 150 хиляди жилища в 1072 блока. Програмата, която се извършва сега по проекта за възобновяване и резистентност, е предопределена за още хиляда блока, т.е. за още към 145 хиляди жилища.
Разликата от тези общо 300 хиляди жилища до 1 милион е прекомерно огромна и значи, че санирането се е трансформирало в всеобщо събитие, без значение дали е подкрепено, или не.
Областите, в които има най-голям дял санирани жилища и такива с енергоефективна дограма, са Бургас и столицата, а с най-нисък са Видин, Монтана и Ловеч.
В Бургас да вземем за пример делът на напълно санираните жилища е 56,3%, а на тези с нови дограми, е близо 70%.
Десетилетието сред предходното броене през 2011 година и последното през 2021 година се оказва и едно от най-продуктивните във връзка с градежа на нови жилища, демонстрират данните.
За тези 10 години в България са издигнати 374 305 домове.
Но върхът от десетилетието сред 1960 и 1970 година към момента не е строшен - са били издигнати 421 604.
Средно пресметнато, българското семейство се шири на 80,3 квадратни метра, само че това се получава най-много поради къщите по селата, които обичайно са по-големи, а се населяват от по-малко хора.
Иначе половината жилища у нас - 52,7%, са с повърхност до 75 квадрата
Всъщност в градовете доминират жилищата от 60 квадрата.
Областите, в които междинният размер на жилището е максимален, са Кърджали - над 91 квадрата и Благоевград и Смолян, където са над 86 кв. метра. Най-малки са във Враца и в Перник - по 72 квадрата.
България съвсем не е мръднала във връзка с свързването на жилищата с канализационна мрежа за десетте години сред предходното и последното броене.
Преброяването през 2011 година откри, че единствено 70,2% от българските жилища са свързани с социална канализация. Останалите са на изгребна яма, септична или попивна яма.
Сегашното броене дава данни за
72,4% жилища, свързани с социална канализация,
т.е. за 10 години те са се нараснали едвам с два процентни пункта.
Трябва да се има поради обаче, че общият брой на жилищата е по-голям, в сравнение с 10 години по-рано.
61% от жилищния фонд в страната е населен, като в градовете този % е 74%. Най-висок е делът на необитаемите жилища във Видин, Бургас и Перник, а най-нисък - в столицата и в Пловдив.
Независимо от бавните темпове и незадоволителното финансиране, с които вървят другите стратегии за саниране в България, към септември 2021 година 24,2%, или една четвърт от жилищата, се оказват с цялостна топлоизолация, а още 7,7% - с частична. Това демонстрират данни от преброяването, които Национален статистически институт оповести в четвъртък.
Става дума за 1,03 млн. жилища, които са с цялостна топлоизолация,
без значение дали за цялата постройка, или единствено за съответното жилище. Тези с частична, т.е. единствено на една или две от външните стени, са 326 711.
38,9% от българските домове пък имат енергоспестяваща дограма на всичките си прозорци. Това са 1,6 млн. жилища, а други половин милион имат нова дограма единствено на част от прозорците.
Всички досегашни, а и бъдещи стратегии, които финансират безплатно или с известно доплащане саниране на жилища в България, имат напълно дребен принос към този висок дял.
По националната стратегия, която бе финансирана с 1,9 милиарда лева от държавния бюджет, са санирани към 150 хиляди жилища в 1072 блока. Програмата, която се извършва сега по проекта за възобновяване и резистентност, е предопределена за още хиляда блока, т.е. за още към 145 хиляди жилища.
Разликата от тези общо 300 хиляди жилища до 1 милион е прекомерно огромна и значи, че санирането се е трансформирало в всеобщо събитие, без значение дали е подкрепено, или не.
Областите, в които има най-голям дял санирани жилища и такива с енергоефективна дограма, са Бургас и столицата, а с най-нисък са Видин, Монтана и Ловеч.
В Бургас да вземем за пример делът на напълно санираните жилища е 56,3%, а на тези с нови дограми, е близо 70%.
Десетилетието сред предходното броене през 2011 година и последното през 2021 година се оказва и едно от най-продуктивните във връзка с градежа на нови жилища, демонстрират данните.
За тези 10 години в България са издигнати 374 305 домове.
Но върхът от десетилетието сред 1960 и 1970 година към момента не е строшен - са били издигнати 421 604.
Средно пресметнато, българското семейство се шири на 80,3 квадратни метра, само че това се получава най-много поради къщите по селата, които обичайно са по-големи, а се населяват от по-малко хора.
Иначе половината жилища у нас - 52,7%, са с повърхност до 75 квадрата
Всъщност в градовете доминират жилищата от 60 квадрата.
Областите, в които междинният размер на жилището е максимален, са Кърджали - над 91 квадрата и Благоевград и Смолян, където са над 86 кв. метра. Най-малки са във Враца и в Перник - по 72 квадрата.
България съвсем не е мръднала във връзка с свързването на жилищата с канализационна мрежа за десетте години сред предходното и последното броене.
Преброяването през 2011 година откри, че единствено 70,2% от българските жилища са свързани с социална канализация. Останалите са на изгребна яма, септична или попивна яма.
Сегашното броене дава данни за
72,4% жилища, свързани с социална канализация,
т.е. за 10 години те са се нараснали едвам с два процентни пункта.
Трябва да се има поради обаче, че общият брой на жилищата е по-голям, в сравнение с 10 години по-рано.
61% от жилищния фонд в страната е населен, като в градовете този % е 74%. Най-висок е делът на необитаемите жилища във Видин, Бургас и Перник, а най-нисък - в столицата и в Пловдив.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ